ДАНЪЦИ
В Р.България предприятията следва да прилагат изискванията на процесуалните и материални данъчни закони.
Тази материя е много динамична и се променя и актуализира значителен брой всяка година и/или няколко пъти в годината. Основна цел на фиска е да бъдат обложени печалбите, доходите, оборотите или други подобни източници на данъчно задължените лица със съответните преки или коствени данъци. Последните осигуряват необходимите средства в държавния бюджет за нормалното функциониране на държавата.
За разлика от останалите европейски държави в нашето законодателство действа принципът „Виновен до доказване на противното”, което означава че при една данъчна ревизия представителят на данъчната администрация има възможността да прави различни неверни констатации и да ги вписва в ревизионния си доклад. В този случай тежестта за доказването на неверността на твърденията му в ревизионния доклад остават на плещите на данъчно задълженото лице.
Познаването на данъчното законодателство и неговото професионално прилагане, въпреки горното може да спести в голяма степен бъдещи неприятности в контактите с представителите на данъчната администрация.
Изключително разумно е мениджърите да правят съответните консултации преди осъществяването на отделни сделки, събития и/или намерения, касаещи дейността на ръководеното от тях предприятие със съответните професионалисти. Тази практика на превенцията струва винаги по-евтино, дори и при „скъпи” консултантски хонорари.
При необходимост от данъчна защита от неправомерни и несъстоятелни претенции на представителите на данъчната администрация в издадени ревизионни доклади и/или наказателни постановления следва да се ползват услугите на външни консултанти с значителен професионален опит. Предимството е, че за разлика от специалистите на самото предприятие, те имат по-разнообразна практика, основана на изключителното многообразие на рещаваните от тях казуси.
Следва да се обръща особено внимание на трактовката на данъчното законодателство относно евентуални опити за избягването на данъчното облагане.
Сделки между свързани лица
Когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчният финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.
Отклонение от данъчно облагане
Когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
За отклонение от данъчно облагане се смята и:
- значителното превишение на количествата на влаганите материали и суровини за производство и други производствени разходи над обичайните за извършваната от лицето дейност, когато превишението не се дължи на обективни причини;
- договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага;
- получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността;
- заплащането на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.
Когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията на прикритата сделка.